НАЧАЛО ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС В СИЛА ОТ 01.03.2008г. /V част/
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС В СИЛА ОТ 01.03.2008г. /V част/ Печат

(Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. – в сила от 01.03.2008 г.)

ЧАСТ ПЕТА

ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

 

ДЯЛ ПЪРВИ

 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Глава тридесет и шеста

 

ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ

 

Изпълнителни основания

Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.
Производство по издаване на изпълнителен лист
Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.
(2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
(3) Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в Софийския градски съд.
(4) Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3. Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.
(5) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.
(6) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд.
Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
Чл. 406. (1) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
(2) В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора.
(3) За издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта.
(4) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 247, 250 и 251.
Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист
Чл. 407. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
(2) Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.
(3) Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2, разпореждането се обжалва по общия ред.
Първообразен изпълнителен лист
Чл. 408. (1) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.
(2) Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.
Дубликат от изпълнителен лист
Чл. 409. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
(2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.
(3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.
(4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.
(5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.

Глава тридесет и седма

ЗАПОВЕДНО ПРОИЗВОДСТВО

Заявление за издаване на заповед за изпълнение

Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
(2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2.
Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, или по местоизпълнението.
(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.
Съдържание на заповедта за изпълнение
Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа:
1. означението “заповед за изпълнение”;
2. дата и място на постановяване;
3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
4. трите имена и адресите на страните;
5. делото, по което се издава заповедта;
6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати;
7. покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;
8. указание, че заповедта за изпълнение се обезсилва, ако бъде подадено възражение в същия срок;
9. указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;
10. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;
11. подпис на съдията.
Обжалване
Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
(2) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба.
Възражение
Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
(2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.
Действие на възражението
Чл. 415. (1) Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
(2) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.
Влизане в сила на заповедта за изпълнение
Чл. 416. Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.
Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Незабавно изпълнение
Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ.
(4) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
(5) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.
Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
(2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417.
(3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.
Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 - 8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре.
(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.
Частично спиране на изпълнението
Чл. 421. (1) При няколко задължени лица обезпечението по чл. 420, ал. 1 служи само за лицето или за лицата, за които е представено.
(2) Когато възражението се отнася само за част от вземането, както и когато представеното обезпечение е частично, съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.
Иск за съществуване на вземането
Чл. 422. (1) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1.
(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.
(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изречение второ.
Отмяна поради невъзможност за оспорване
Чл. 423. (1) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд нейната отмяна, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
(2) Новото разглеждане на делото започва с указание по чл. 415, ал. 1, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Иск за оспорване на вземането
Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Образци
Чл. 425. (1) Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.
(2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

Глава тридесет и осма

ЗАПОЧВАНЕ, СПИРАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Започване на изпълнението

Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.
(3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.
(4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.
Местна компетентност
Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.
(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.
Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 429. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ.
Особен представител на длъжника
Чл. 430. Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.
Правомощия на съдебния изпълнител
Чл. 431. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
(2) Съдебният изпълнител може да иска съдействие от полицейските органи или от кмета на общината, района или кметството, които са длъжни да му окажат съдействие.
(3) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
(4) В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на органите на полицията неговото довеждане.
(5) При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.
Спиране на изпълнението
Чл. 432. Изпълнителното производство се спира:
1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
2. по искане на взискателя;
3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;
4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
5. в други случаи, предвидени в закон.
Прекратяване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
2. взискателят е поискал това писмено;
3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;
7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
(2) Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.
(3) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.
Удостоверяване на изпълнителните действия
Чл. 434. За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.

Глава тридесет и девета

ЗАЩИТА СРЕЩУ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Раздел I

Обжалване на действията на съдебния изпълнител

Подлежащи на обжалване действия

Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.
(2) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението.
(3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
(4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
(5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.
Подаване на жалбата
Чл. 436. (1) Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.
(2) Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
(3) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия.
(4) По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262.
Разглеждане на жалбите
Чл. 437. (1) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.
(2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело.
(3) Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
(4) Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.
Спиране на изпълнението при обжалване
Чл. 438. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.

Раздел II

Защита по исков ред

Оспорване на вземането

Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Защита на трето лице
Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.
Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
Чл. 441. Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговаря държавата.

ДЯЛ ВТОРИ

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

Глава четиридесета

ОБЩИ ПРАВИЛА

Обект на изпълнението

Чл. 442. Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.
Замяна на обекта и начина на изпълнението
Чл. 443. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.
Несеквестируеми вещи
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.
Отпадане на несеквестируемостта
Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
(2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:
1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.
Несеквестируем доход
Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия с размер над минималната работна заплата, може да се удържа, ако длъжникът има месечен доход:
1. до размера на минималната работна заплата - горницата над гарантирания минимален доход, ако е без деца, и една втора от тази горница, ако е с деца, които той издържа;
2. над размера на минималната работна заплата - двойният размер на дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ако е без деца, и размерът на дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, ако е с деца, които той издържа.
(2) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(3) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
Недействителност на отказ от закрила
Чл. 447. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 444 и 446 е недействителен.
Задължение за деклариране на имуществото и доходите
Чл. 448. (1) Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира под страх от наказателна отговорност цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол.
(2) По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя.
(3) Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане.
(4) Ако длъжникът не представи декларация, той отговаря като за представяне на невярна декларация. Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника.
Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
Запор върху движима вещ или вземане
Чл. 450. (1) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
(3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.
Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника
Чл. 451. (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата.
Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
(2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.
Непротивопоставимост на невписаните актове
Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;
2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;
3. прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение;
4. отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата.
Спиране на изпълнението по искане на длъжника
Чл. 454. (1) Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
(2) Ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.
Постъпления по изпълнението
Чл. 455. (1) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител.
(2) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
(3) Когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.

Глава четиридесет и първа

ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА КРЕДИТОРИ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪБРАНИТЕ СУМИ

Присъединяване на кредитори

Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.
(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
Последици от присъединяването
Чл. 457. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.
(2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
(3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.
(4) При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.
Присъединяване на държавата
Чл. 458. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
Чл. 459. (1) Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.
(2) Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.
Разпределение
Чл. 460. Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Прихващане със суми по разпределението
Чл. 461. Взискателят, на който е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.
Предявяване на разпределението
Чл. 462. (1) Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.
(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.
Решение по разпределението
Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 278.
(2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.
Оспорване на вземането на присъединен кредитор
Чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.
(2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Глава четиридесет и втора

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ДВИЖИМИ ВЕЩИ

Раздел I

Опис, оценка и предаване за пазене

Опис на движима вещ

Чл. 465. Съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице.
Опис на необрани насаждения и плодове
Чл. 466. Принудително изпълнение може да се насочи и върху необрани насаждения и плодове, които се описват не по-рано от два месеца преди обичайното време за събирането им.
Съдържание на описа на движима вещ
Чл. 467. (1) Описът трябва да съдържа:
1. посочване на изпълнителния лист;
2. мястото, където се извършва;
3. подробно описание на вещта;
4. цената, по която вещта да се продаде в магазин;
5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.
(2) В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника вещите, върху които не се допуска принудително изпълнение.
(3) В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.
(4) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.
Определяне на цената на движима вещ
Чл. 468. (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 50 на сто от продажната цена в магазин.
(2) При необходимост за определяне състоянието на вещта може да бъде назначено вещо лице. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола.
Предаване за пазене на длъжника
Чл. 469. Описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако това не намалява стойността й.
Пазене на описаната вещ
Чл. 470. (1) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител прецени, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител.
(2) Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява.
(3) Вещта се предава за пазене срещу подпис.
Задължения на пазача
Чл. 471. (1) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й.
(2) Ако пазачът не изпълнява задълженията по ал. 1, съдебният изпълнител може да предаде за пазене вещта другиму.
Възнаграждение на вещото лице и пазача
Чл. 472. На вещото лице и на пазача, когато той е трето лице, съдебният изпълнител определя възнаграждение, което се внася предварително от взискателя. Ако са нужни и разноски за пренасяне или пазене на вещта, те се внасят от взискателя предварително.

Раздел II

Продан на движими вещи

Конкуренция при насочване на друго изпълнение

Чл. 473. (1) Проданта на запорираната вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал.
(2) Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Разрешението се издава, ако след изтичането на един месец от насочването на изпълнението в районния съд не е регистриран протокол по чл. 477, ал. 3.
(3) Описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2.
Продан на движима вещ
Чл. 474. (1) Проданта на движима вещ се извършва чрез магазин или борса, чрез явен търг с устно наддаване или по реда на публичната продан на имот.
(2) Длъжникът може да се съгласи вещта да бъде продадена по определената от съдебния изпълнител цена в магазин на частния съдебен изпълнител или посочен от него магазин, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба в магазина.
(3) Ако вещта може да се продаде на борса, взискателят или длъжникът може да посочи борса, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба от борсата.
(4) Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдебния изпълнител и от управителя на борсата или магазина. За извършената продажба магазинът, съответно борсата, получава комисиона в размер 15 на сто от продажната цена, която се удържа при внасянето на получената сума.
(5) Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482 и 521.
Продан на вещи, които подлежат на бърза развала
Чл. 475. Вещи, които подлежат на бърза развала и за опазването на които са необходими значителни разходи или специални условия, се продават не по-късно от една седмица от описа.
Продан на необрани насаждения и плодове
Чл. 476. Необрани насаждения и плодове се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обичайното време за събирането им.
Продан в магазин
Чл. 477. (1) Вещта се пренася в магазина от длъжника.
(2) За предаването на вещта в магазина длъжникът представя на съдебния изпълнител разписка.
(3) Съдебният изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд.
Продан без пренасяне на вещта
Чл. 478. Когато пренасянето на вещта до магазин е свързано с неудобство за нейната продажба, съдебният изпълнител поставя в магазина на видно място обявление и осигурява възможност на желаещите да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3.
Плащане на цената
Чл. 479. Проданта в магазин се извършва по определената цена. Вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от определената цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, съдебният изпълнител събира продажната цена от продавача.
Нова продан
Чл. 480. Ако в продължение на три месеца от предаването на вещта в магазин или от обявяването на проданта по реда на чл. 478 вещта не бъде продадена, тя се продава чрез явен търг с устно наддаване.
Продан чрез явен търг с устно наддаване
Чл. 481. (1) Съдебният изпълнител извършва проданта чрез търг в определеното време пред сградата, в която се пазят описаните вещи, или на друго място, определено по взаимно съгласие на страните. При липса на съгласие проданта се извършва на място, определено от съдебния изпълнител, като се насрочва не по-рано от една и не по-късно от три седмици от извършения опис.
(2) Проданта не се насрочва и описаните вещи се освобождават, ако взискателят в едноседмичен срок от описа не внесе разноските за извършването й.
(3) В деня на проданта съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и начина на разгласяването и уведомяването на страните.
(4) Търгът започва в определеното време и завършва след предлагането на последната описана вещ.
(5) За участие в търга не се внася задатък.
(6) Ако до един час след определеното време на проданта се явят наддавачи, съдебният изпълнител предлага вещите за продан последователно в избран от него ред.
(7) Всяка отделна вещ се предлага устно от съдебния изпълнител по определената начална цена за търга. Цената се обявява три пъти.
(8) Ако някой от надавачите даде знак, че приема цената, съдебният изпълнител предлага вещта на по-висока цена. Ако по-високата цена бъде приета от някой от наддавачите, съдебният изпълнител предлага още по-висока цена.
(9) Ако предлаганата най-висока цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява, че вещта е купена от наддавача, приел първи по-ниската обявена цена, отразява цената в протокола и предава вещта на наддавача срещу заплащане в брой. Ако обявеният от съдебния изпълнител купувач не плати незабавно в брой приетата цена, съдебният изпълнител го отстранява от по-нататъшно участие в търга.
(10) Ако не са се явили наддавачи или началната цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява проданта за нестанала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника.
Стабилитет на продажбата
Чл. 482. (1) Извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред.
(2) Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника.
(3) Предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението. Ако тя е изплатена, той има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.
(4) Ако взискателят е недобросъвестен, той отговаря пред собственика за причинените му вреди. Във всички случаи взискателят понася разноските по изпълнението.

Глава четиридесет и трета

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИ ВЕЩИ

Опис на имот

Чл. 483. Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.
Съдържание на описа
Чл. 484. (1) Описът съдържа:
1. посочване на изпълнителния лист;
2. мястото, където се извършва;
3. местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци;
4. началната цена, от която да започне наддаването;
5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.
(2) Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната.
(3) В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.
(4) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.
Определяне на началната цена за публична продан
Чл. 485. Съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването, като се прилага съответно чл. 468.
Пазене на недвижим имот
Чл. 486. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
(2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.
Обявяване на проданта
Чл. 487. (1) Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.
(2) Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.
(3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд.
(4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.
Място на проданта
Чл. 488. (1) Проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден.
(2) Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота.
Наддавателни предложения
Чл. 489. (1) За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.
(2) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Наддавачът може да направи повече наддавателни предложения. Всяко наддавателно предложение се прави отделно.
(3) Взискателят не внася задатък по всяко предложение, ако вземането му надвишава размера на сумата от необходимите задатъци според броя на подадените наддавателни предложения.
(4) Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява във входящия регистър.
(5) Проданта приключва в края на работното време в последния ден.
(6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, както и предложения за цена под началната са недействителни.
Лица без право да наддават
Чл. 490. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването.
(2) Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна.
(3) В случая по ал. 2 внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан.
Неизвършване на проданта при плащане на дълга
Чл. 491. Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва.
Обявяване на купувач
Чл. 492. (1) В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител в присъствието на явилите се наддавачи обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него.
(2) Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.
(3) Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.
Следващ купувач
Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3:
1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите;
2. съдебният изпълнител поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка, да купи имота; ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач на имота; ако не се съгласи или ако не внесе цената в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който се е съгласил да купи имота и не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1.
Нова продан
Чл. 494. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан.
(2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.
Изплащане на цената от взискател
Чл. 495. Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилага чл. 494, ал. 2.
Постановление за възлагане
Чл. 496. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.
(2) От деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
(3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.
Обявяване на новата продан
Чл. 497. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна по чл. 496, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване.
Въвод на купувача
Чл. 498. (1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане.
(2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.
Връщане на даденото при съдебно отстранение
Чл. 499. (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето.
(2) За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.
(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.
Продан на съсобствен имот
Чл. 500. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.
Продан на ипотекиран имот
Чл. 501. (1) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.
(2) В случаите по чл. 494 и 495 ипотекарният кредитор може да участва наравно с другите кредитори.

Глава четиридесет и четвърта

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЕЩИ В СЪПРУЖЕСКА ОБЩНОСТ

Насочване на изпълнението върху обща вещ

Чл. 502. (1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.
(2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е съпружеска общност, прилага се чл. 443.
Съобщаване на съпруга недлъжник
Чл. 503. (1) Когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник.
(2) Съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502.
(3) Съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.
(4) Съпругът недлъжник може да участва и в наддаването при публичната продан на вещта.
Продан на обща вещ
Чл. 504. (1) Когато изпълнението е насочено върху вещ в съпружеска общност, след продажбата на вещта съдебният изпълнител изплаща половината от получената сума на съпруга недлъжник, а за останалата сума прилага чл. 455, ал. 2 и чл. 460 - 464.
(2) Ако изпълнението се насочи върху имот, прилага се чл. 500.
Осуетяване на проданта и предимство при възлагане
Чл. 505. (1) Съпругът недлъжник може да осуети проданта, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената цена за продажба в магазин, съответно от цената на имота.
(2) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.
Равенство на дяловете
Чл. 506. В случаите по чл. 504 и 505 съпругът недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругът длъжник. Взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга длъжник е по-голям.

Глава четиридесет и пета

ИЗПЪЛНЕНИЕ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ НА ДЛЪЖНИКА

Запор на вземане

Чл. 507. (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
(2) В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.
(3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.
Задължения на третото лице
Чл. 508. (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.
(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.
Запор на обезпечено със залог или ипотека вземане
Чл. 509. (1) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да не я предава на длъжника, а да я предаде на съдебния изпълнител, ако третото задължено лице признае дълга.
(2) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.
Възлагане за събиране или вместо плащане
Чл. 510. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или по негово искане му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на който е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.
Изпълнение върху предадените вещи
Чл. 511. Върху вещите, които третото задължено лице предава или които е било осъдено да предаде, изпълнението се извършва по реда на чл. 465 - 482.
Запор върху трудово възнаграждение
Чл. 512. (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.
(2) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
(3) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
(4) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение.
(5) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.
(6) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.
Отговорност на взискателя при събиране на вземането
Чл. 513. Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря пред длъжника по изпълнителния лист за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавянето.
Разноски по събиране на възложено вземане
Чл. 514. Разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. Той е длъжен да дава на съдебния изпълнител точна сметка за събраните суми.
Изпълнение върху налични ценни книжа
Чл. 515. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(3) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
2. извършване на публична продан.
(4) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по този кодекс поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.
Изпълнение върху безналични ценни книжа
Чл. 516. (1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води регистър на държавни ценни книжа.
(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(4) Централният депозитар и лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 508 да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.
(5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.
(6) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
2. извършване на публична продан.
(7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.
Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.
(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
(4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
Изпълнение върху общ влог
Чл. 518. Изпълнение за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи и върху половината от паричен влог в съпружеска общност. Другата половина става личен влог на съпруга недлъжник. Разпоредбите на чл. 503 и 506 се прилагат съответно и при това изпълнение.

Глава четиридесет и шеста

ИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВНИ УЧРЕЖДЕНИЯ, ОБЩИНИ И БЮДЖЕТНО СУБСИДИРАНИ ЗАВЕДЕНИЯ

Изпълнение срещу държавни учреждения

Чл. 519. (1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.
(2) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.
Изпълнение срещу общини и бюджетно субсидирани заведения
Чл. 520. (1) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет.
(2) Изпълнението на парични вземания върху друго имущество - частна собственост на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на този дял.

ДЯЛ ТРЕТИ

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

Глава четиридесет и седма

ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА ВЕЩИ

Предаване на движима вещ

Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице.
(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.
Въвод във владение
Чл. 522. (1) Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.
(2) Решенията по чл. 349 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота.
Въвод срещу трето лице
Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.
(2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
Спиране на въвода
Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.
Самоволно възвръщане на владението
Чл. 525. (1) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него.
(2) Лицето по ал. 1 носи и наказателна отговорност по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Глава четиридесет и осма

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО ДЕЙСТВИЕ

Изпълнение на задължение на заместимо действие

Чл. 526. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.
Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие
Чл. 527. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници и служители, които произтичат от трудово или служебно правооотношение.
(3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
(4) Действията на съдебния изпълнител по оправомощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване по реда на чл. 435 - 438.
Изпълнение на задължение за предаване на дете
Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.
(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;
3. в кое място и време е готов да предаде детето.
(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.
(4) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция “Социално подпомагане” съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция “Социално подпомагане” да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя.
Задържане при препятстване на изпълнението
Чл. 529. Ако длъжникът препятства изпълнението, полицейските органи го задържат и уведомяват незабавно прокуратурата.
Последна промяна от Четвъртък, 21 Август 2008г. 10:54ч.